Когато слънцето притваря очи

 

Когато слънцето ярко притваря очи,

вечерта пак пристъпва със свойте поли,

с меки пръсти поръсва поля и гори,

във симфония нежно всичко трепти.

 

Прибират се птиците в свойте гнезда,

с уморени от скитане морни крила,

хоризонтът във пурпур се бързо топи,

и в миг е изтлял, дори без следи.

 

И ражда небето милиони звезди,

проболи простора като ярки искри,

разтваря си пазвата тихо нощта,

загръща света със покой, тишина.

Видях и усетих този красив летен залез, Комета.
Благодаря! :)

Хареса ми как се ражда нощта!
Благодаря ти, Светличка!

..."Когато слънцето ярко притваря очи."...
Поздрави, Светла !

Усетих настъпването на августовската нощ - и в чудесната снимка, и в омайното слово. Благодаря ти за тази красота, скъпа Светла! Поздрави!

И аз благодаря, че се отби и сподели! :)

Обичам да гледам как става това! Благодаря ти за хубавите думи! :)

Всеки път залезът е едно неповторимо вълшебство, което трудно може да се опише с думи! Благодаря, че оцени! :)

Благодаря ти за чудесния коментар! :)