Летен спомен

 

Едно цветче от пътя ме отби,

и върна спомени предишни,

донесе ми със китното венче,

картини с образи обични.

А там с ожулените колене

сред теменужени градини

раздавах някога като дете

прегръдки, песни на дузини.

И времето течеше в цветове,

мечтите идваха на лимузини,

и пазех във своето сърце

приятелски съвети и усмивки.

Там в китните дворове на кюше,

играехме до сред нощите,

венчета виехме със детските ръце,

брояхме четирилистни детелини.

Но някак споменът ми избледня

и върнах се във градската ни джунгла,

край мене рейсът бързо прелетя,

награби ме животът бурно, бурно.

А в джоба ми самотно прошумя

едно цветче от спомените чудни.

Хубаво!... И аз имам подобни спомени...
Светли летни дни!... :)

Интересно - май всички спомени от детството са цветни. И добре, че имаме, запазено в спомен, по някое и друго цветче - да ни вади от джунглата от време на време - без това няма как да оцелеем.
Много ми хареса! Поздрави, Светле!

Тези спомени са като жива вода сред градската суматоха и прах! Благодаря ти, че беше тук! :)

Благодаря за чудесния коментар! Тези мънички неща ни спасяват и ни дават сила да оцеляваме! :)

Да "пазя в своето сърце приятелски съвети и усмивки"

Поздрав за красивото напомняне!

Благодаря за споделеното! :)

Всеки е закътал дълбоко в себе си по някоя приятелска усмивка от детството! Благодаря да хубавия коментар! :)

Колко познато!
Благодаря ти, Светличка, че ме накара да се усмихна!

И аз благодаря, че се поспря при мен! Нека усмивките да са повече! Поздрав! :)

Искрено и непринудено...
Поздрави!

Радвам се, че ти хареса! Хубава седмица от мен! :)

Постигаш въздействие.
Поздравления!

Благодаря! Много често не забелязваме малките и прости неща, а понякога те са толкова важни! Хубави почивни дни! :)