С цвят на есен

Някъде зад хълма слънцето изтлява,

в багри се опива всичко изведнъж,

есента присяда тука прималяла,

рони в шепите ни плод и зряла ръж.

С цвят на дюла въздуха запалва,

клоните въздишат подир всеки лъч,

летен спомен по косите ни погалва,

бързо отлетява в листопаден златен дъжд.

Есента полите си навред разстлала,

със палитра пак лудува във ръка,

неусетно цял урок ни е предала,

как да сътвориме свят със красота.