Бях решила рано или късно да пусна този мой разказ и в блога си. Човечетата при мен са малко по-различни от тези при един друг автор, който много ценя, но и моите не са особено щастливи. Това е една приказка, която уж е за деца, но май не е съвсем.
Светът на слънчевите човечета
В малкото розово цветче се беше сгушило едно дребно човече, толкова малко, че наистина мошеш да сложиш очила, за да го видиш. То беше видяло този красив цвят, току- що напъпил и бе решило това да стане неговото жилище, макар и за кратко. Обичаше да му ухае на хубаво, особено вечер, когато заспиваше. Ароматът така го упойваше, че предизвикваше много нежни чувства в него и после му носеше най-красивите сънища.
Малкото човече се казваше Ник. Наскоро беше загубило своя най-добър приятел. Това беше станало по един наистина странен за големите начин, но не и за такива мъници, като в света на Ник.
Ник и приятелят му живееха на върха на един храсталак в средата на една полянка. Бяха си устроили невероятно хубаво жилище. Беше красиво и от него се виждаше всичко, чак до края на полянката. А тя беше изпъстрена с дъхави цветя. Животът на малките човечета бе задружен и весел, изпълнен с много смях и хубави моменти. На поляната живееха и други такива мъници, като тях. И всеки си беше устроил уютна и приветлива къщурка, в която се чувстваше щастлив. Всички дребосъци мислеха, че това е възможно най-красивото място, и за нищо не искаха да го заменят с друго. Просто там, се намираше техният свят – светът на малките слънчеви човечета. И така, дните си минаваха в някаква хармония за всички. Е, случваха се и някои малки неуредици, но без това не можеше никъде. Но на този свят му бе съдено да изчезне. И това стана толкова неочаквано. Просто един ден се случи.
Сутринта започна както винаги, слънчева и усмихната. Никой не подозираше нищо. Изведнъж в дъното на полянката се чу страхотно бумтене. Земята се разтресе и сякаш се преобърна с главата надолу. Шумът и трясъците ставаха все по-страховити. Малките човечета изпаднаха в паника. Те се гледаха стреснати един-друг. Какво се случваше. Какво ставаше с техният свят? Разбраха, че става нещо страшно и започнаха да бягат панически и да напускат своите красиви домове сред цветята. Тътенът се усили и изплаши до смърт всички жители на малкия храсталак, където живееха Ник и неговия приятел Гоп. Ник се подаде уплашено през едно листо и съзря огромно чудовище, което механически ръмжеше, като след него изчезваха храсти и треви. След това чудовище с огромна механична ръка, други създания режеха дърветата. Те падаха с пукот и сякаш плачеха. И наистина плачеха....
Малката полянка се бе превърнала в нещо като бойно поле. Навсякъде се разнасяха писъците на малките създания, съпътствани с тревожното жужене на насекомите около тях. Птичките също надаваха ужасени звуци и се стрелваха във въздуха.Гнездата им, в които доскоро мътеха своите пиленца, изчезваха в черната паст на машините. Просто всичко се сгромолясваше. Всяко от малките същества, доскорошни обитатели на полянката, се мъчеше да изнесе нещо от миниатюрната си къщурка, и да го спаси от унищожение. Но големите уродливи машини и двуръките създания с резачките, съсипващи този чуден свят, нищо не виждаха. Те не чуваха и не се интересуваха за този живописен свят, който изчезваше пред тях. За машините и тези, които ги командваха съществуваше само едно единствено желание, да свършат по-бързо и да изпълнят нечия заповед. А дали тя беше безумна и носеше някакво разрушение, просто не ги засягаше.
Гоп не искаше да напуска своя красив дом. Сърцето му се късаше като гледаше как всичко изчезва пред очите му, как онова, което до вчера е било неговото най-любимо място, става един черен изкоп. Как тази красота се стопява и повече никога нямаше да съществува. Виждаше как рухва неговия свят. И той не може да направи нищо. Чувстваше се безпомощен. Започна да плаче. Къде щяха да отидат сега. Та всички тук бяха живели през цялото време на тази поляна. Бяха танцували, бяха се разхождали, бяха живели в разбирателство и бяха се влюбвали. В тоя миг нещо прониза сърцето му . Затича се точно към огромната черна дупка, която бе зейнала вече в средата на поляната и видя...Видя това, което не искаше да види. Някога там беше домът на неговата приятелка. Някога там беше чул най-хубавите думи, които всеки би искал да чуе, но сега..... Сега имаше само чернилка и нищо друго. Огледа се. Нямаше време дори и да помисли. Нещо огромно се устреми към него и го загреба. В този миг светлината изчезна пред очите му.
Ник не видя повече своя приятел.
Минаха няколко тъжни дни, откакто слънчевите човечета загубиха своя свят. Много от тях не успяха да се спасят. Те изчезнаха под тежестта на огромните машини. Изчезнаха безпомощни да направят каквото и да е. В света им се настани тъгата. Сякаш слънцето изгуби някои от своите лъчи. Макар и да намериха ново място, където да се приютят, много от тези малки създания боледуваха по загубеното. Боледуваха по загубените си домове, близки и приятели. Вече нямаше да бъде същото и всички го знаеха. Само огромните машини и хората, които разрушиха красивия свят не разбраха какво са направили. Не, те не поискаха да разберат какво са направили.
Ник изми своето лице в една капка роса и постла в розовия цвят своето одеалце. Бе единственото нещо, което бе успял да спаси след ужасното премеждие. Верно, новият му дом беше красив, но самотен и временен. Спомни си щастливите дни, когато вечер си приказваха с Гоп и се смееха. Помисли си, че му остават няколко дни, докато розовия цвят може да го приютява, и после наново ще трябва да си търси жилище. А това се отнасяше не само за него. Животът беше станал различен за много от неговите събратя, пръснали се на различни места. Вече не можеха да бъдат заедно, както преди.
Една тежка въздишка се отрони от устата на мъника. Какво ли го чакаше? А може би утрото щеше да му донесе нещо по-хубаво?
Може би.....
Благодаря ти !
08.10.2010 09:14
Благодаря и успешен уикенд!
от слънце са и трябва
да бъдат щастливи,
те никак не приличат на сиви,
на бледни, никога диви...
А те са прекрасни,
честни, обичани -
нека бъдат игриви.
С тях светът ще е слънчев,
винаги ярък, действителен
нека да ги погалим
и да заживеем в техния
свят тъй пленителен!
Поздрави и хубав ден!
