Художник Любен Пашкулски


Нежна опора

Ти пак се завръщаш при мен,

присядаш в сумрака на сивия ден,

и скришом ме гледаш странно смутен,

очакваш да бъдеш пак утешен.

И пак ми споделяш провалите свои,

когато след битки изгубваш двубои

и всичко, което душата ти твоя

копнее да бъде в мечтите си свои.

Когато нанася ти удар съдбата

и гняв те изпълва, и страда душата,

бездушна остава към тебе тълпата,

ти търсиш при мен топлината.

И аз те прегръщам, покоя завръщам,

на твойта изстрадала, слаба душа, 

за теб си оставам опората нежна,

аз крехката малка, но силна жена.