Реалната

 
Не мога да съм вятъра,

преплел се в твоите коси,

не мога да съм птицата,

пленила твоите очи,

не мога да съм извора,

изпълващ твоите ръце,

не мога да съм цветето,

достигнало до твоето лице.

Но мога да съм винаги до теб,

като невидима мъгла,

и мога да съм чувствата,

изпълващи задъхано нощта,

и в утрото сумрачно,

подаваща ти сигурна ръка,

аз тази съм - реалната,

повикана да излекува твойта самота.