Скитница

Аз пак съм скитница,

сред здрач пътуваща,

по пътищата странни

на многолик живот.

Под погледите ядни,

раняващи и празни,

аз лутам се да търся,

добротата изоставена.

Че толкова е газена,

с лъжи подменяна,

с ръка отказвана,

от друг отблъсквана,

И някъде забравена,

от храма бял изпъдена,

отдавна тя не вярва,

че пак ще е потърсена.

И там зад хоризонта,

докоснах я и спрях,

в шепите си я събрах,

и тихо в моя свят я разпилях.