Есенни капки 

Есента пак е тука сама

със своята тиха походка

и разстели мека мъгла

сред близките хълмове кротки.

 

Нарисува тя пъстри листа,

дето вятърът бързо подгони,

в капки дъжд пръсна тъга,

да обгръща обоселите клони.

 

Но защо не погледна към нас,

а забърза напред тя без сбогом,

кротко пак навън заръмя,

след листа, последен отронен.

Тази есен е различна- няма още слана, а постепенно настъпване на студа ЗАТОВА ИМА ТАКОВА РАЗНООБРАЗИЕ ОТ ЦВЕТОВЕ НА ДЪРВЕТА: ЖЪЛТИ, ОХРА, БЕЖОВИ, КАФЕЖИ И ЗАПАЗЕНИ ЗЕЛЕНИ- КРАСОТА НЕПОВТОРИМА
НАПИСАНО СТРАХОТНО КРАСИВО: забърза напред тя без сбогом,

кротко пак навън заръмя,

след листа, последен отронен.

Благодаря за хубавия коментар!