Идвам в съня ти

Аз идвам в съня ти неспокоен,

повикана от твоя мислен зов,

и образът ми във въздуха разтворен, 

изпълва с нежност твойта нощ.

С ефирна дреха тихо ме обличаш,

изплетена от звездна светлина,

и с устните си сякаш накити ми кичиш,

наричайки ме с нежни имена.

И твоята ръка в мойта вплиташ,

извикваш топла приливна вълна

и нежно в танци ме увличаш,

под взора на мълчаливата луна.

Но в своя край нощта притихва,

бледнеят образи, сънувани мечти,

но топлината от съня не стихва,

подсказва ти, ела и с обич ме вземи.