Душа

Разкъсвана от истини,

бленуваща илюзии,

душата е самотница,

безкрайно бродеща.

Понякога разпъвана

и спъвана и хулена,

безобично замръквала,

сред погледи бездомници.

Понякога погалвана,

за миг приканвана,

уютно да приседне,

от съдбата галена.

Понякога безпътна,

странна и изгубена,

изпъдена в ъгъла

от повика -живот.

Но винаги жадуваща,

винаги очакваща,

.