Пристъпвам пак пред теб,

уханна, бяла, крехка,

като от дъжд погален цвят,

разцъфнал в утринта.

И  в шепите си нося,

капчиците нежност,

жадуващи да утолят

копнежа в твоята душа.

Пречистена потръпвам

в тез мигове вълшебство,

обгръщам и преплитам

в теб моята ръка.

И бавно се разтварям,

до крайност в теб преливам,

и нежно се превръщам

в трептяща бяла светлина.