Есенни капки

Есента пак е тука сама

със своята тиха походка

и разстели мека мъгла

сред близките хълмове кротки.

Нарисува тя пъстри листа,

дето вятърът бързо подгони,

в капки дъжд пръсна тъга,

да обгръща обоселите клони.

Но защо не погледна към нас,

а забърза напред тя без сбогом,

кротко пак навън заръмя,

след листа последен отронен.