Заглежда се в очите ни септември

 

Невидимите нишки на септември

протягат се сред летните премени

и ненаситно вплитат се в простора

въздишащ още по морските сирени.

 

И нашите следи по две се вплитат,

сред пясъка на отминаващото време,

и вятърът от хълма все ни пита

дали ще потанцуваме със него.

 

Заглежда се в очите ни септември,

заплел в косите пъстролистен гребен,

но в погледа ни още лятото се скита

и есента не сме готови да приемем.

 

есента бавно се промъква в дните ни, в мислите ни...
в стиховете... обичам есента и стиховете за нея
прелестен стих, kometapg... вълнуващ...

Прекрасен стих, Светле! Кара ме да се усмихвам, да търся златни листа по тревата - а съм още толкова лятна! Току-що казах "Здравей!" на поредния летен несебърски изгрев, а слънцето ми обеща и още.... Но не му вярвам, лъжовно е то, септемврийското слънце:))) И си права - не сме готови още да приемем есента, но невидимите нишки на септември вече плетат в косите ни въздишки ... Чудесно изразею есенно настроение, благодаря ти, Светле! Прегръдка!

Промъква се неусетно и бавно ни подготвя за късите и студени дни! Благодаря за хубавия коментар, Маги! :)

Попивай морските гледки, наслаждавай се на несебърския изгрев и топлото време! Чакат ни още слънчеви дни, нищо, че есента ни напомня за себе си! Благодаря, че сподели емоцията! :)

Хубаво стихо... Септември е все още летен... Светли, благонадеждни дни!... :)

Красиво отразено, интересно. Хареса ми.

Благодаря ти за хубавия коментар! :)

Благодаря, че се отби на моята страничка! Радвам се, че оцени! :)