От вятъра подета

 

Към пурпурния слънчев залез,

една мелодия напира,

от струни тънки на китара

откъсва се далеч в ефира.

.

И там от вятъра подета,

със порива му тя се слива,

мелодия родена от сърцето,

орисана да бъде жива.

 

Навярно ще се рее до морето,

все тъй самотна и красива,

и ще достигне там където,

 с нежност някой да приспива.

" мелодия родена от сърцето " - Както и да я носи вятърът, тя винаги намира своя пристан, може би защото самата тя е сърце, преливащо от обич, нежна обич...
Чудна мелодия, поздрав, Светле! :)

Чудничко! Браво, Светличка!

"... мелодия, родена от сърцето..."
Поздрави!...

Така е! Казала си го толкова точно! Благодаря ти, че се спря тук! :)

Благодаря ти от сърце! :)

Благодара ти, че се спря тук! :)

Красиво! Усмивки и слънчево да ти е!

Присъствието ти ме зарадва! Пожелавам и на теб много усмивки и хубаво лято! :)