Тревожно - неспокойна моя пролет,

очаквана, бленувана, но пак възможна,

понесена с обветрения птичи полет,

сред утринта премрежено – дъждовна.

Стопяваш със дъха си зимните окови,

обвиваш с нежност тръпнещите клони

и сили вливаш в соковете нови,

нашестваш и налагаш своите закони.

И в сивотата гъста властвала до скоро,

ти ярък цвят отново ще положиш,

от миналото всички сенки ще прогониш,

на светлината щедро път ще сториш.

Тревожна си, но с тихите си стъпки,

тъй меки, ласкави и животворни,

живот даряваш, даваш ни надежди,