Рисувай ме

Рисувай ме с четка, във стих ме рисувай,

рисувай ме, знам, че добре го  умееш,

във огнено първо направи сърцето,

с преливащо до пурпур, леко кадифено,

от синьото нататък вземи във излишък,

очите очертай в две влюбени морета,

с най-финото фрезово овала изписвай,

с мечтание по тебе, погален отдалече,

от светлата охра добавяй за косите,

потекли две буйни  реки по раменете,

а после гълъбици повикай за ръцете,

в теб да се сгушат, потърсиш ли ги двете,

а стигнеш ли снагата  ти да изваеш,

преплитай там букети каквито ти знаеш,

от гъвкава метличина, да се омаеш,

до повет приседнал в  ягоди свенливи.

Рисувай ме със четка, с чувство ме рисувай,

не спирай да багриш, художник е сърцето.