Европейци сме ние, ама все не сме дотам

      България се намира в Европа и като част от нея, ние българите имаме правото да се наречем европейци. Териториално е така, но дали наистина притежаваме чертите на истинските европейци. Дали нравите ни, възпитанието ни и отношенията ни един към друг са цивилизовани и отговарят на тези, които трябва да бъдат в една модерна европейска държава. Нека се замислим и да се огледаме. И какво виждаме. Май нещо не е както трябва. Нека почнем още от сутринта, като тръгваме на училище или работа.
  Едвам успяваш да се натикаш в пълния автобус, който си чакал в студа до замръзване. А щом влезеш вътре, краката ти не са пощадени. Поне двама души успяват да се справят със задачата да те настъпят и дори не се извиняват. След броени минути получаваш и лакът в гърба от поредния натъпкал се в миризливото превозното средство. Слизаш щастлив, че си оцелял и поемаш с пълни гърди въздуха, който е със странен аромат на изгорели газове от миналия малко преди това петнадесетгодишен форд. Звучи почти по европейски, нали? 
  Упътваш се към работното място или училището и съсредоточено крачиш напред. Премисляш как ще ти мине деня. Да, но не всички са в този ден на работа. Внезапно облак прах се посипва върху главата ти. О, боже, казваш си ти! Какво става? Вдигаш поглед нагоре, но се оказва, че всичко си е наред. От балкона на третия етаж на кооперацията, покрай която минаваш, едрогърдеста дама изтърсва усърдно китеника си. Иска ти се да се развикаш. И почти си го направил, но май няма смисъл. Жената явно няма прахосмукачка, а иска  да й е чисто вкъщи, и полага активни усилия за това. Все пак нали е европейка?
  И ето след часове учене или работа идва време за обяд. Пред близкото павильонче за дюнери се нарежда опашка. Иска ти се да задоволиш глада с вкусна храна, пак по „европейски“. И тъкмо вече е дошъл редът ти и пред теб застава як младеж. Избутва те и си поръчва храна с доста пикантна заливка. Ти поглеждаш смирено, но не ти се иска да се караш и да си разваляш настроението точно преди обяд. Едровратият плаща и захапва в движение дюнера, от който потича мазен сос. Е, все още и за теб има надежда да се нахраниш, почти по европейски.
  Време е вече да се прибираш вкъщи. Но проблемът е, че трябва да минеш през близкия подлез. Уж наскоро са му правили ремонт, но някой предвидлив българин вече е успял да отмъкне за свои цели една от металните решетки на земята. Важното е, че осветлението работи и може да си спокоен, че няма да се спънеш в тъмното, или да се заплетеш в кабела, висящ от лампите, както преди месец. Все пак европейска страна сме. Трябва и ние да се чувстваме хора.
   Вече се прибираш във входа на блока. Тези дни комшията от долния етаж монтира домофоните. То половината от съседите изобщо не дадоха пари, но ако беше наета фирма за инсталацията, щеше да струва много скъпо и никой нямаше да има домофон. А нали трябва да имаме такива, все пак сме европейци, цивилизовани хора.
  И така, все едни такива дребни или по-едри „европейски” неща, които ни се случват и ни разнообразяват живота.
  Та мъчим се да се правим на европейци в собствената си страна, така както можем. Много ни се иска да сме като тях. Иска ни се нашите родители да получават заплати като тях. Да ни е чисто и уредено като в Европа. Да можем да се возим в редовен и хубав градски транспорт. Да имаме уредени жилища. Но каквото и да правим, все нещо не е както трябва. Все си го правим по нашия си, български начин. Така, както си ни е удобно, без мисъл за другия. А може би трябва заедно да се постараем да създадем това, от което всеки от нас има нужда. Да бъдем по-толерантни един към друг, да се уважаваме, да си помагаме. Не е нужно толкова голямо усилие. И тогава може и да се почувстваме по различен начин, като европейци.

 

по манталитет сме си чиста бананова република...
благодаря ти, за прекрасната песен,
която отдавна не бях слушала..
някой ден всичко ще си
дойде на мястото...
все някой ден..

Истината е, че не само сме европейци, а сме най-старите европейци и съвременна Европа нямаше да я има - и помен от нея - ако не бяхме ние. Но не помним това, защото сме народ, който не знае и презира историята си, няма отношение към творчество, религия, изкуство. Народ, който допуска духовниците му да са доносници и само да се "покаят" и да продължат да ползват облагите от доносничеството си. Народ, който убива физически поетите си - повечето умират трагично млади или са осъдени на изгнание. Когато се върнем към истината за нас самите, когато тя се възпитава и изучава в училище, ще си върнем и достойнството, самоуважението като нация. Всичко, което ни заобикаля и за което говориш - това сме ние. Това сме и аз, и ти, и четящите споделеното от теб - не сме направили достатъчно, за да бъде така. Трябва да правим повече. Не трябва да търпим като стадо. Поздрави за постинга, Светле!

Нещо май объркахме посоката.
Европата не е на изток от нас!

Да , европейци сме и наистина от най- старите , но го забравихме ,
допуснахме да загубим достойнството си , допуснахме ... много
важни и свещени неща и духовни богатства да се изгубят във времето ,
допуснахме налагането на чужди стойности и правила по лесен начин .
Всички носим тази вина ...
Така, както си ни е удобно, без мисъл за другия.
А може би трябва заедно да се постараем да създадем това,
от което всеки от нас има нужда. Да бъдем по-толерантни
един към друг, да се уважаваме, да си помагаме...
Нека започнем от тук ...

Благодаря ти, Маги! Искам да го видя този ден, когато всичко ще си дойде на мястото! Имам чувството, че колкото повече ни се иска, толкова повече се отдалечава! Но нека да бъдем оптимисти! Желая ти хубав ден!:)

Това е истината, Наде! Болезнена, бодяща! А можем да направим толкова много за себе си, за нас всички! Стига да поискаме! Доказали сме през вековете, че може да имаме дух! Благодаря ти, че сподели!:)

И от изток можем да вземем много положителни неща, но май си гледаме все келепира! Благодаря ти, че беше тук! Желая ти хубав ден!:)

ще си остане тъмни балкански субекти :))))))))))))

Валя

Забравихме много неща, пропуснахме много, което ни отдалечи от доста ценности, и някак позволихме да ни избутат встрани и да ни подценяват! Но всичко зависи само от нас. Усилието да бъдем повече хора, с мисъл за другия! Благодаря ти, че винаги си тук! Желая ти хубав неделен ден! :)

И докато спазваме поговорката "на баницата мекото, на работата лекото", така ще е! Благодаря ти, че сподели! Хубав ден!:)

И " туй пусто опаки" май доста често се разминават в погледа към света, в който благородство, възпитание, толерантност са черти на човешката ни същност. И този свят на истинските неща не е само в Европа, от която сме част, но - и у нас. Неприятното е, че в нашата действителност тези качества са свряни в ъгъла ...
Поздравления за постинга, Светле, тъжен разрез ...
Пожелавам ти радостен ден! :)

В нашата действителност доста неща са сврени в ъгъла! Но жалкото е, че май трудно ще бъдат извадени оттам! Благодаря ти за хубавия коментар! Хубава предстояща седмица от мен!:)

..с теб Светле! За да бъдем европейци, трябва да намерим достойното у себе си. Да спрем да се оправдаваме и да кажем мнението силно, точно и ясно. Това ще е първата стъпка. Следващата е да се обединим. И да спасим България!!!

Да защитим достойнството си като българи! И както е казал поетът смело да покажем, "че и ний сме дали нещо на света" и ще продължаваме да го правим и за в бъдеще! Радвам се, че сподели! Благодаря ти!

и аз съм разсъждавала върху тази тема. Да европейци сме и не до там, защото манталитетът ни е друг. И все пак да отстояваме името си!

Хубав ден!

Навярно много хора са си задавали този въпрос, но щом още сме такива, нищо не сме променили в отношенията си с околните. А и точно затова и държавата ни като цяло е на такъв хал. Всичко зависи от нас самите дали искаме нещо да направим, или да си останем пак същите. Благодаря ти, че се отби и сподели! Желая ти хубава вечер!:)

А нравите най -трудно се менят...
Поздрави!

За жалост хманталитетът трудно се променя! Благодаря ти, че се отби!:)