Докосване нежно-тихо безумие,

повикана с мислите длан,

и ласка от твоето кратко присъствие,

звучащо почти като блян.

 
Прошепнати думи, до болка стаявани

и срещнати мисли, очи в очи,

очаквани мигове- пупурно пламнали,

в безсъници палени толкова дни.

Повикана нежност, чуй ме, почакай ме,

недей си отива, за миг остани,

недей да оставяш угаснали заници,

 във мойте бездомни сини очи.