Лятната ми почивка е неизменно свързана с един малък старопланински град - Котел, който много обичам още от моето детство.
   Зареян в полите на Източна Стара планина той привлича много туристи. Намира се на около 50 км от Сливен по пътя през селата  Ичера и Градец. Легендата за основаването на града гласи, че селяни загубили стадо коне. Дълго търсили животните и накрая ги открили да пасат трева в красива местност, наречена сега  “Изворова поляна“. Измежду канарите извирала бистра студена вода. Хората били запленени от невероятната природа и решили да се заселят на това място.
   Котел е разположен в китна котловина, заобиколена от стръмни ридове. Според старите хора името му идва от голям карстов извор, при който водата извира и навремето е създавала илюзията за вренето на котел. Околностите на града са богати и на много пещери, за които се носят легенди за скрити съкровища.




    Според историческите сведения Котел е възникнал е в началото на Османското робство 14 – 15 век, когато тук се заселват бежанци от околните разрушени села и крепости. Градът е бил защитен от крепостна стена и порта, което възпрепятствало влизането на турците.  Докато околните села били опожарени от тях, планинското градче оцеляло непокътнато. На входа на града има паметна плоча, на която е написано "Котил го огън не гори, Котил го сабя не сече", което говори за високия дух на старите котленци. 



Градът е стар възрожденски и просветен център, оцелял дълги години и съхранил българщината.




В него е запазена сградата и на едно от първите светски училища на времето - Галатанското училище,  основано през 1812 г.



Над вратата му може да се прочете надпис, който е вдъхновявал дълго време за просвета много ученолюбиви личности.



   По време на Възраждането Котел е бил изключително красив и богат град с трикати големи и красиви къщи. Гражданите му били едри скотовъдци и търговци, които търгували с Европа. Много от тях имали и кантори в Цариград и се ползвали с уважение от местните. За съжаление, след Освобождението голям пожар унищожава огромна част от сградите, като оставя незасегнати само по-бедните къщи в махалата Галата в покрайнините на града.








Днес в този квартал могат да се видят чудесно запазените и на места обновени стари възрожденски къщи.













Старите строители оставяли своето име и годината, в която са завършвали къщата.








Не може да не се любуваш на красивите дървени постройки, останали все още в битовия квартал.








Улиците са пълни със зеленина, а дворовете с асми. 





   Котел е родно място на едни от най-известните имена в просветата – д-р Петър Берон, Георги Сава Раковски, Неофит Бозвели, Софроний Врачански, Алеко и Стефан Богориди и др. Котленци са били и много смели революционери – голяма част от четата на Хаджи Димитър е била сформирана от котленски попълнения. В  чест на всички велики личности, родени в града, в центъра му е построен Пантеонът на българските възрожденци. В него се съхраняват костите на Г. С. Раковски и неговата сабя. В музея към Пантеонът е запазен Рибният буквар на д-р Петър Берон, както и мозъкът на този невероятен човек, и още много интересни неща, останали от предците ни.




На централния площад - точно срещу Пантеона се издига паметникът на Г. С. Раковски, който все още бди над града.



Паметникът на Кръстьо Раковски-племенник на Георги Сава Раковски.



Площадът е обширен и много красив.



   Местната функционираща църква е запазила стария си облик. Преди няколко години бе обновена и преустроена и по-старата св.св. Петър и Павел, която отваря врати само в дните на големи празници.



Административните сгради посрещат приветливо.



Общината също е обновена.



Почти от всяка точка на града може да се видят заобикалащите го красиви околни възвишения.







Паметникът на д-р Петър Берон, издигнат точно срещу сградата на Галатанското училище. За съжаление къщатата на този просветител е изгоряла.



   Всеки, който остане по-дълго в града неизменно прави своята разходка и до парка "Изворите".



    Там според легендата, в дълбините на планината живеел змей, който пазел изворите на града.  Един ден три моми - Радка, Йовка и Руска отишли за вода. Змеят много харесал и трите и ги отвлякъл в своите владения. Котленци са направили тази скулптурна група на младите жени, която да напомня за красивата легенда.





   Едно от местата, откъдето извира водата, което вече  отдавна е загубило своя изглед на бълбукащ казан, както е било преди време и откъдето идва названиета на града. 



Разходката из парка е много приятна и носи прохлада и отмора.











Близките далечини са обрамчени от гъсти борови гори.




   В края на парка още може да се поседне в едно от битовите заведения на града, където може да се види и стара воденица.









   Разходих ви малко из този китен планински град, дал много на българската просвета и култура. За съжаление като всяко малко населено място в България и тук хората не могат да намерят работа и голяма част от тях са го напуснали или го напускат. Надявам се тези, които остават в него, както и всички ние да успеем да съхраним това хранилище на възрожденско просвещение, за да може по-дълго време да го посещаваме и да му се радваме.

Атмосферата много напомня за Копривщица... На две три снимки, аха, да реша, че е там.:))) Много хубава разходка, благодаря ти! Чудесни снимчици... Поздрави!

Светличка, благодаря ти! Разходката беше чудесна!

Прекрасна разходка Светле! Благодаря ти много! Никога не съм бил в Котел, но след този пост знам, че някой ден ще отида и до там! Поздрави!

Страхотни снимки, Кometapg!
Знаех за това китно градче най-вече от това, че има училище за фолклорни изкуства. Чувала съм изпълнения на много талантливи деца, които са възпитаници на това училище как изпълняват българска народна музика и пеят прекрасно, което е важна част от българското културно наследство.
Сега от теб научих още много информация за гр. Котел!
Беше удоволствие за мен!

Благодаря ти за чудесната разходка! Поздрав!:)

Благодаря за чудесната разходка!

Атмосферата в стария квартал наистина много наподобява тази в Копривщица. Все пак това са два планински възрожденски града. Не мога да си представя какво би било, ако Котел не е бил пострадал при големия пожар през 1894 година, когато изгаря близо 3/4 от него.
Радвам се на твоето посещение! Надявам се и друг път да ти харесват моите разходки! Благодаря ти! :)

Беше удоволствие да те разходя! Поздрави!:)

Ваньо, радвам се, че фоторазходката ти хареса! В града има и чудесен природонаучен музей, който не съм снимала! Поздрави!

Да, градът е известен и със своето музикално училище, чиито възпитаници са много наши фолклорни изпълнители, както и ред поп-фолк певици. Елица от невероятния ни дует, класирал се пети на Евровизия, също е възпитаничка на котленското музикално училище. Благодаря ти, че беше тук! Приеми от мен поздрави и пожелания за една успешна августовска седмица!:)

Радвам се, че ти е харесало! Желая ти ползотворна седмица! :)

Винаги си добре дошъл! Поздрави!:)

и с удоволствие се потопих във възрожденската атмосфера
на българската духовност . Много хубави снимки ...
Благодаря ,мила !

Желая ти хубава и успешна нова седмица ...

Много ми е приятно, че успях да внеса такава атмосфера! Макар да познавам градът като доста по-оживено място, той все още не е загубил очарованието си! Благодаря ти, че винаги си тук и споделяш настроението ми! Желая ти чудесна нова седмица!:)

Nikoga ne sym hodila tam..Pozdrav ot men za hubaviya posting..

Ходила съм в Котел отдавна и съм благодарна, че ми напомни за това прекрасно градче.:))
Хубави снимки!:))

Благодаря ти, че се отби! Радвам се, че ти хареса! Поздрави!:)

А аз се радвам, че разходката ти беше приятна! Желая ти хубава лятна седмица!:)

Страхотна разходка, малко забележки към снимките, което никак не е критика или, ако е, то е градивна, предполагам снимаш със "сапунерка", което обеснява някой неща, като изгорели небета, отражения, но кадрирането и постройката можеш да я нагласиш и с този:), превъзходна разходка ви се е получило и браво, завиждам, баш там никога не ми е стъпвал каракът, та явно трябва да го поправим:)))

Радвам се, че и на теб разходката ти хареса. Благодаря ти за забележките-уместни са. По принцип обичам да щракам с фотоапарата, но не винаги имам възможност да подбера подходящото време за снимки или светлината. Просто това си остава един хубав спомен, който споделям и тук! Хубав ден!:)

Вече не съжалявам, защото твоят постинг прекрасно запознава с всички достойнства на този балкански град! Снимките много са хубави, атмосферата е прекрасно предадена.
Поздрави от мен, kometapg и хубава и приятна вечер!:)

Постарах се да покажа голяма част от интересните места в града. Все пак най-хубавото е човек да отиде и сам да разгледа. Благодаря ти, за хубавите думи! Радвам се, че ти хареса! Поздрави!:)

С удоволствие повървях с теб в този хубав български град и околностите му, насладих се на чудесните снимки, които са уловили духа на епохата и българщината, хареса ми легендата за трите моми, залюбени от змей. В Котел съм ходила два пъти. Особено се чувства човек там - едновременно изпитва гордост и тъга от обезлюдяването.
Светъл да е денят ти, Светле!:)

И за мен беше удоволствие да те разходя! Да, усещането там е точно такова. Който не е бил там, той не го е усетил. Благодаря ти, че сподели! Желая ти хубав ден!:)

Благодаря за разходката.....
Дано да останат хора в града, за да не се загуби тази красота!

И аз благодаря, че беше тук! И да не се загуби не само красотата, но и българският дух! Поздрави!:)

Котел е страхотно място.....трябва да се види..благодаря за разходката.поздрав

Наистина трябва да се види! Благодаря ти, че беше тук! Поздрав и от мен!:)

Обичам тези български градчета! Била съм в Котел не веднъж, но като че ли го видях с нови очи чрез твоите снимки и думи. Град на хайдути - винаги ме е впечатлявала историята за начина, по който са търгували с оръжие. Поставяли пушката (онези дълги красиви хайдушки пушки) на кантара, а от другата страна на везната слагали злато докато двете везни се изравнят. Град на силни непокорни българи. Не случайно е сърцето на книжовната и духовна култура... А училището, възстановено в музея с червените и черни медали на които пише: отличник, ученолюбив, мързеливец, ... и пръчките с различни калибри - най-сигурният гарант за успех в учението ;), също дъските с пясък и пръчиците за писане... всичко някак и мило и като в приказка, но говори за жаждата и стремежа за знание и просперитет... Дали го има още и днес този дух...

Поздрав!!!

Има много неща, които могат да се видят в музея, включително и плочките, на които са пишели учениците. Всичко е направено много автентично. За съжаление не успях да направя снимки вътре в самия музей. А духът все още тлее, но докога? Благодаря ти, че сподели тези интересни неща! Поздрави!:)

музикално-танцов спектакъл, който направихме преди 2 години в музикалното у-ще. Ако намерите диска, препоръчвам да го видите. Няма да съжалявате.
Хубав ден!
:)))

Събуди ми интереса! Ще се опитам да го намеря! Поздрави и хубава седмица от мен!:)

Много красив и облагородяващ постинг! Срам ме е да си призная, че от десет години не съм ходила в Котел. Имам лоши спомени. Това, което виждам на снимките, е прекрасно! Явно властите са се размърдали :)
Благодаря за разходката!

Благодаря ти за хубавите думи за постинга! Този град ми е много свиден и детските ми спомени са неизменно свързани с него. Виждала съм го във всякакъв вид и понякога ми се е късало сърцето. Но всичко зависи от хората в града и от управниците му, които трябва да милеят за тази люлка на българския дух, която трябва на всяка цена да оцелее!

а е толкова хубаво! Благодаря за разходката!

И аз благодаря за посещението! Хубава вечер!:)

Благодаря за раходката Светле, в един от най Българските градове!

Такава прохлада и красота лъхаше, докато се разхождах с теб. И аз не съм ходила там, но вече съм сигурна, че ще отида. Грабна ме. Хубави празнични дни!

А аз се радвам, че беше с мен! Поздрави!:)

Радвам се, че успях да ти покажа част от този хубав планински град! :)

Толкова пъти съм минавал през Котел, никога не и да го разгледам. Старите къщи са същите като в Жеравна, където съм бил за два-три часа.
Хубави снимки!

Градът е много хубав но на тези снимки изглежда като "град призрак" не видях на нито една снимка хора по улиците

Много хубава разходка. БРАВО!
Само ако не бях родом от там и ако не знаех какво се случва и не се случва в града и аз щях да съм пленен от красотата му!

А града наистина става призрачен :(

<a href=http://buycialisonlinesafe.com/#3766>cialis online</a> - <a href=http://buycialisonlinesafe.com/#18895>buy generic cialis</a> , http://buycialisonlinesafe.com/#9613 buy cialis