Разплетох коси като северен вятър, 

 разпръснах виелица сини мечти,

 захвърлих тъгата някак нататък,

 издухах посърнали нечии следи.

 И в шепи понесох надеждата бяла,

 загърната в дреха от ярки звезди,

 и стъпки на нежна кошута направих,

 в пътеката тясна сред диви скали.

 Целуната страстно от дивия повик,

 преминах по моста, събиращ съдби

 и в бяла премяна отворих вратата,

за среща със новите сбъднати дни.