Художник Любен Пашкулски




Когато съм до теб

Аз песен съм, творена в светлината,

понесена на птичите криле

и дъх съм аз, отронен от листата,

като въздишка от устни на дете.

 
И цвят съм, напъпил сред росата,

разтворил пламъка си в нечии ръце

и клонка съм, окъпана в зората,

сънувала тюркоазено небе.

Дъгата съм, разстлала цветовете,

погалила зениците на нечие лице

и пристан съм, закътан от ветровете,

очакващ прилива на нечие море.