Да можех надежда да давам

Да можех надежда на всеки да давам,

да топля измръзнали нечии ръце

и с цвете света да загръщам и багря,

и слънце да вграждам над всяко небе.

Да можех  в платната на кораба тежък,

да вдъхна попътно в открито море

и облака черен без следа да пропъдя,

от всяко посърнало, бледно лице.

Да можех букети искрици да пращам,

да пълнят с усмивки безличния ден

и цвят във душата на всеки да влагам,

да среща света със любов обграден.