Постинг
09.09.2010 05:04 -
Възрожденският бисер
Автор: kometapg
Категория: Други
Прочетен: 17020 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 09.09.2010 12:44

Прочетен: 17020 Коментари: 26 Гласове:
20
Последна промяна: 09.09.2010 12:44

Бяхме решили с приятели да отидем някъде извън София. Просто така, за един ден далеч от големия и шумен град и да попаднем в една друга атмосфера. И тръгнахме за Копривщица - малкия възрожденски град, намиращ се на 110 км от София, закътан в диплите на Средна гора, в долината на р. Тополница. Градът е родно място на десетки родолюбиви и велики българи.
Това бе един ден, който ми остави незаличими и приятни спомени. Напълни очите ми с много красота и се почувствах горда потомка на силни духом хора, доказали себе си и отдали живота си за България.
Копривщица ни посрещна слънчева, гостоприемна и много цветна.


От мястото, където ни стовари автобусчето, тръгнахме по старите улички (булеварди).

и се озовахме в центъра. Бяхме много ожадняли и веднага затърсихме вода, а чешмата била точно пред нас. И то каква чешма.

Малко зад нея се намира костницата на загиналите коприщенци по време на Априлското въстание. Величаво място, на което не може да не се оттдаде уважение.

И тъй като искахме да обиколим музеите, запътихме се да си купим обходен билет за тях в т.н. информационен туристически център - едно кокетно цветно къще.

Не можахме да не влезем в купчийницата и естествено да се накупуваме с разни сувенирчета.

И така тръгнахме на обиколка.
Не устояхме на невероятната красота на Ослековата къща, принадлежала на абаджията Ненчо Ослеков.

Къщата е изрисувана отвън и отвътре с разнообразни сюжети и изображения на градове в чужбина, посетени от собственика.


В приземния етаж видяхме дантели - кенета, които плетеше с тези куки една жена, по начин по който това се е правело от старите копривщенки.

.jpg)
Напуснахме къщата и продължихме нататък по живописните улици сред цветната красота на къщите.

Достигнахме до паметника на един от умовете и организаторите на Априлското въстание - Тодор Каблешков, написал прочутото Кърваво писмо.

Каблешков е бил от виден чорбаджийски род, за което говори и богатата му и красива къща.

Успях да направа и една - две снимки в самата къща.

В къщата е въстаническата униформа на Каблешков и естествено символите на въстанието.

След като дълго останахме да четем за събитията около подготовката и обявяването на Априлското въстание , ние отново тръгнахме по красивите улици към следващата си цел.

Това е плочата до моста, където е пукнала първата пушка.

Калъчовия мост, където е убит първият турчин във въстанието. Въстаникът Георги Тиханек го застрелва с един куршум в главата.



Много близо до моста е тепавицата, където са се тепали готовите изделия от вълна и памук, за да станат по-здрави.

Продължаваме наново разходката

и стигаме до Лютовата къща, където ни посреща пълен двор с цветя.

и рисувани цветя и слънца.


Продължаваме отново обиколката си. Не мога да пропусна да снимам и това.



Повечето къщи са свързани с комшулуци.


Дори и аптеките са невероятно красиви.


Сега целта ни е къщата-музей на един от любимите ми поети Димчо Дебелянов. Съвсем наблизо до нея е църквата "Успение на Св Богородица". В двора й се намира гробът на поета.

Къщата на Димчо Дебелянов ни посреща с голям двор и отново цветя.




През цялото време, докато бяхме в къщата, звучаха стиховете на Дебелянов и спомените на негови приятели.
В двора е статуята на майка му, която винаги ще чака своя син.

Сбогуваме се с Дебеляновата къща и отново тръгваме навън.
А там е толкова живописно.



На отстрещната страна на улицата е къщата на най-големия дарител и благодетел на Копривщица Ненчо Палавеев, с чийто средства са построени костницата и читалището, сега общината на Копривщица. Той е бил изключително образован човек, посетил много екзотични страни, между които и Египет.

Един малък местен обитател, все още под грижите на родителите си.
.jpg)
Ето ни пред къщата-музей на Любен Каравелов - енциклопедист, писател журналист, етнограф, участвал в борбата за освобождението на България от турско робство.


Печатарската машина на Каравелов.

Остана последната къща от списъка - тази на Георги Бенковски. Тя се намира на един баир, доста по-отдалечена от останалите. Първо обаче трябва да пресечем моста над р. Тополница.

Докато вървим, минаваме покрай паметник на Любен Каравелов.


Къщата на един от основните организатори и ръководители на Априлското въстание Георги Бенковски, чието рождено име е Гаврил Хлътев.



На една височина над самия музей е издигнат величав паметник, като думите, изписани на него, говорят предостатъчно за невероятния дух на хората, които са оглавявали въстанието и са имали смелостта да се изправят в ония времена срещу поробителите си.

Не случайно е избрано мястото, на което е издигнат паметника. Оттам се вижда цяла Копривщица.

Отново се върнахме в центъра и наобиколихме сергиите. Типично за едни хора, дошли да се освободат от събраното през седмицата напрежение.

Вече бяхме достатъчно изгладнели от обиколките и седнахме да хапнем в едно заведение, привлечени от този остатък от старовремски файтон

Вече беше станало достатъчно късно и трябваше да се връщаме. За последно хвърлихме потлед към красивите къщи наоколо. Не ни се тръгваше, но всяко нещо си има край. Все пак Копривщица не е толкова далеч и може пак да отскочим дотук.

Взехме си довиждане и с едно копривщенско топче, почти като истинско. Само дето не гръмна в наша чест.:)

Копривщица вече беше зад гърба ни и ние зачакахме бързия влак за София.

И така нашата разходка приключи. Прибрахме се с много положителни емоции и доволни от това, което видяхме. И си казахме до следващия път.
Надявам се ви е било интересно.
Това бе един ден, който ми остави незаличими и приятни спомени. Напълни очите ми с много красота и се почувствах горда потомка на силни духом хора, доказали себе си и отдали живота си за България.
Копривщица ни посрещна слънчева, гостоприемна и много цветна.
От мястото, където ни стовари автобусчето, тръгнахме по старите улички (булеварди).
и се озовахме в центъра. Бяхме много ожадняли и веднага затърсихме вода, а чешмата била точно пред нас. И то каква чешма.
Малко зад нея се намира костницата на загиналите коприщенци по време на Априлското въстание. Величаво място, на което не може да не се оттдаде уважение.
И тъй като искахме да обиколим музеите, запътихме се да си купим обходен билет за тях в т.н. информационен туристически център - едно кокетно цветно къще.
Не можахме да не влезем в купчийницата и естествено да се накупуваме с разни сувенирчета.
И така тръгнахме на обиколка.
Не устояхме на невероятната красота на Ослековата къща, принадлежала на абаджията Ненчо Ослеков.
Къщата е изрисувана отвън и отвътре с разнообразни сюжети и изображения на градове в чужбина, посетени от собственика.
В приземния етаж видяхме дантели - кенета, които плетеше с тези куки една жена, по начин по който това се е правело от старите копривщенки.
.jpg)
Напуснахме къщата и продължихме нататък по живописните улици сред цветната красота на къщите.
Достигнахме до паметника на един от умовете и организаторите на Априлското въстание - Тодор Каблешков, написал прочутото Кърваво писмо.
Каблешков е бил от виден чорбаджийски род, за което говори и богатата му и красива къща.
Успях да направа и една - две снимки в самата къща.
В къщата е въстаническата униформа на Каблешков и естествено символите на въстанието.
След като дълго останахме да четем за събитията около подготовката и обявяването на Априлското въстание , ние отново тръгнахме по красивите улици към следващата си цел.
Това е плочата до моста, където е пукнала първата пушка.
Калъчовия мост, където е убит първият турчин във въстанието. Въстаникът Георги Тиханек го застрелва с един куршум в главата.
Много близо до моста е тепавицата, където са се тепали готовите изделия от вълна и памук, за да станат по-здрави.
Продължаваме наново разходката
и стигаме до Лютовата къща, където ни посреща пълен двор с цветя.
и рисувани цветя и слънца.
Продължаваме отново обиколката си. Не мога да пропусна да снимам и това.
Повечето къщи са свързани с комшулуци.
Дори и аптеките са невероятно красиви.
Сега целта ни е къщата-музей на един от любимите ми поети Димчо Дебелянов. Съвсем наблизо до нея е църквата "Успение на Св Богородица". В двора й се намира гробът на поета.

Къщата на Димчо Дебелянов ни посреща с голям двор и отново цветя.
През цялото време, докато бяхме в къщата, звучаха стиховете на Дебелянов и спомените на негови приятели.
В двора е статуята на майка му, която винаги ще чака своя син.
Сбогуваме се с Дебеляновата къща и отново тръгваме навън.
А там е толкова живописно.
На отстрещната страна на улицата е къщата на най-големия дарител и благодетел на Копривщица Ненчо Палавеев, с чийто средства са построени костницата и читалището, сега общината на Копривщица. Той е бил изключително образован човек, посетил много екзотични страни, между които и Египет.
Един малък местен обитател, все още под грижите на родителите си.
.jpg)
Ето ни пред къщата-музей на Любен Каравелов - енциклопедист, писател журналист, етнограф, участвал в борбата за освобождението на България от турско робство.


Печатарската машина на Каравелов.

Остана последната къща от списъка - тази на Георги Бенковски. Тя се намира на един баир, доста по-отдалечена от останалите. Първо обаче трябва да пресечем моста над р. Тополница.
Докато вървим, минаваме покрай паметник на Любен Каравелов.
Къщата на един от основните организатори и ръководители на Априлското въстание Георги Бенковски, чието рождено име е Гаврил Хлътев.
На една височина над самия музей е издигнат величав паметник, като думите, изписани на него, говорят предостатъчно за невероятния дух на хората, които са оглавявали въстанието и са имали смелостта да се изправят в ония времена срещу поробителите си.
Не случайно е избрано мястото, на което е издигнат паметника. Оттам се вижда цяла Копривщица.
Отново се върнахме в центъра и наобиколихме сергиите. Типично за едни хора, дошли да се освободат от събраното през седмицата напрежение.
Вече бяхме достатъчно изгладнели от обиколките и седнахме да хапнем в едно заведение, привлечени от този остатък от старовремски файтон
Вече беше станало достатъчно късно и трябваше да се връщаме. За последно хвърлихме потлед към красивите къщи наоколо. Не ни се тръгваше, но всяко нещо си има край. Все пак Копривщица не е толкова далеч и може пак да отскочим дотук.
Взехме си довиждане и с едно копривщенско топче, почти като истинско. Само дето не гръмна в наша чест.:)
Копривщица вече беше зад гърба ни и ние зачакахме бързия влак за София.

И така нашата разходка приключи. Прибрахме се с много положителни емоции и доволни от това, което видяхме. И си казахме до следващия път.
Надявам се ви е било интересно.
ДА ДОСТИГНЕШ СВЕТЛИНАТА - ТАНЯ И...
ДОЙДОХ СИ ВЕЧЕ - СПАСКА ГАЦЕВА
СПАСКА ГАЦЕВА - СТИХОВЕ ЗА ПРОЕК...
ДОЙДОХ СИ ВЕЧЕ - СПАСКА ГАЦЕВА
СПАСКА ГАЦЕВА - СТИХОВЕ ЗА ПРОЕК...
Прекрасни снимки ,много красив постинг.
Благодаря за приятното пътуване !
цитирайБлагодаря за приятното пътуване !
...е Копривщица! С дълга и интересна история! Чудесен постинг! Поздрави, Светле!
цитирайКопривщица е един от най- красивите, възрожденски градове.Град- музей!
Благодаря ти за прекрасната разходка, Кometapg! .
цитирайБлагодаря ти за прекрасната разходка, Кometapg! .
в Копривщица отдавна,но сега се разходих с удоволствие отново!
Поздравления за чудните снимки!
цитирайПоздравления за чудните снимки!
Прекрасен постинг! Беше удоволствие да се разходя из Копривщица! Поздрави!:)
цитирайStela50, радвам се, че ти хареса. Благодаря за хубавия коментар!:)
цитирайThefaceoftheshadow, това е едно невероятно място! Заслужава си да се отиде и да се види наживо! Благодаря ти!
цитирайMiaa, и аз ти благодаря, че беше тук! :)
цитирайScarlety, благодаря! Успешен и хубав ден!:)
цитирайDesilazarova, благодаря ти за хубавия отзив! Успешен ден!:)
цитирай
11.
hristo27 -
Много, много красив град!
Бла...
09.09.2010 13:04
09.09.2010 13:04
Много, много красив град!
Благодаря за разходката!
цитирайБлагодаря за разходката!
Благодаря за интересната разходка!:)))
цитирай Hristo27, достатъчно ти е да стъпиш там и да забравиш грижите и проблемите си! Благодаря ти!:)
цитирайErato7, радвам се, че хареса! Имах проблем с картата на фотоапарата си, но накрая успях да сваля снимките и да ви разходя! Благодаря за коментара!:)
цитирайБлагодаря ти!
цитирайЕsen, радвам се, че ти е било приятно! :)
цитирайМного красиво градче.Благодаря за разходката!
цитирайИ аз благодаря, че беше тук, injir! :)
цитирайСнимала си не като "вънкашна", а като копривщенка:) Снимала си сякаш си отрасла и живяла в рождената Копривщица. С вътрешната светлина на едно друго познание...
цитирайБлагодаря ти, malchaniaotnadejda7! Това е голям комплимент за мен! Градът излъчва вътрешна и външна светлина и който попадне там, не може да не я усети! :)
цитирайВ един прекрасен български град! И аз обичам да се скитам по приятни местенца! Успехи!
цитирайСкитането по такива местенца си е голямо удоволствие! Благодаря, stoineff!:)
цитирайГоляма красота, заслужавало си е посещението!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
страхотна разходка. Тази година бях два пъти в Копивщица.
Виждам колко много неща съм порпуснала.
цитирайВиждам колко много неща съм порпуснала.
Sparotok, благодаря ти, макар и със закъснение! Наистина беше един чудесен ден!:)
цитирайNet , никога не е късно да откриваш нови и нови неща! Благодаря ти, че беше тук!:)
цитирайТърсене
Блогрол