Реших да сложа днес един мой стих, писан преди доста време Той е за всички онези, които имат нужда от една приятелска ръка.




Приятелю

Тъга попарва пак очите ти,

напират сълзите в нощта,

мълвят покрусени и устните,

загубили за сетен път смеха.

Споделяш ми с тревога истини,

прогонили в теб покоя и съня,

сърцето ти се моли искрено

и иска болката да излича.

Но аз безпомощно се лутам,

не мога мъката ти да стопя,

остава само пак да слушам

страданието горко на една душа.

А как, приятелю, аз искам,

да вида блясъка в очите ти сега,

надеждата отново да ти върна,

с усмивка да посрещнеш утринта.