Утро

Разтворила пръсти зората изгрява,

пленила поредните птичи криле,

забързано вятърът в клони припява

и облак разплита косите си в синьо небе.

Разсънен тогава откъсва се лъч светлина,

погалва земята, дарява й нова мечта,

с трептение цветно отърсва дъгата глава

и спуска зеници да пълнят отново света.