Един мой стих от преди време.

Самота

Загръща се слънцето

и бавно потъва в мъгла,

неусетно заспива земята,

покрита със мрежа от сива тъга,

и звуците гаснат полека,

попиват и те самота,

животът потръпва полека,

отдадал се в гръдта на нощта.

А някъде там,

сред стоновете на есента,

сред безлюдните улици,

превзети от тишина,

сред тонове от самота,

топлината на някого,

отново остава да чака,

една малка душа.