Като енигма

Тя е шепот, пренесен с крилете на птица,

приласкана мелодия там във нощта,

тя е блян нереален просто до вчера,

частица от утринна мека роса.

Тя е началото нежно подето,

изворът крехък, бликнал в пръстта,

тя е животът, разтворил звук като ехо,

тя е началото на вечността.